Персонализацията изгражда Името

В някои народи и конкретно в нашият, именният ден се нарежда по важност до рожденият ден. В единият си се родил ти, но не го помниш, a другият ден е времето когато си спомняш всички значими стъпки изминати под това име.

За името е писано много. За това ние няма да повтаряме.

Когато се запознаваме с някого, често забравяме неговото име, но никога нашето.

Не е така при децата. Те са често за тати – Криси, за мама – Крис, за баба – „християнчето ми то“. По документи КристАна, но приятелите често го бъркат с КристЯна.

„Ама няма значение, нали си е нашето дете.„

Има голямо значение.

В името на децата правим каквото можем.

Но какво е името?

Името изразява самата идентичност на детето, неговата персоналност, която го отличава от другите деца. Името за разлика от търговската и производствената сфера не е ЕТИКЕТ. Ние не слагаме имена на децата си само за да ги различаваме от нас самите или другите. Децата носят имена, които изграждат в тях характер, талант, отговорност, мечта.

Когато децата четат книги развиват своето мислене, фантазия и се учат как да използват различните възможности. Това е лабиринт.

Когато добавим и персонализация за героя в книжката – приказката оживява. Героят приема лично всяко едно приключение през което минава в приказката и разбира, че изхода на лабиринта е той самият.

Децата винаги се идентифицират с героите, които обичат – Спайдърмен, Малкият принц, Ледената кралица.

Приказката започва тогава, когато заобичаш и разбереш себе си. Кристиана е някой, не който просто носи това име, а избраник, Месия – отделен и различен от другите с мисия да спасява. Ето, че вече имаме не само име, но и герой в нашият дом..

А как завършва приказката? Не завършва. С Вашето дете приказката продължава..

Какво означават различните имена ви предлагам да разберете с най-добрият сайт за това на английски - http://www.behindthename.com/

Content Manager

Валентина Евтимова