Помните ли лексиконите? Ако трябва да бъда честна планувам да направя подобен за сина си.
Малко снимки, малко въпроси, много списания за да изрязва картинки. Класическо забавление от нашата младост. Не е сигурно, дали на него ще му хареса, но може и да предизвика фурор в класа.
Този лексикон, който на мен ми прави впечатление, обаче е опита на някои малки фалшификатори да създадат изкуство.
На световният пазар съществуват два вида персонализирани книги.
Тип лексикон, който се създава от родителя за детето и е принуден да си го заплати и авторските книжки.
Първият тип е забавен и се приема добре от малки деца – това обикновено е книжка игра, в която главният герой има същият цвят коса и очи като твоите. Някои стигат и по-далече като посочват цвета на кожата, който преминава от светло до прасковено. За добавка героят носи името на детето, за което е предназначена книжката.
Живеем в свят, в който визията продава. Или се продава. А сърчицето на детето остава празно. Такива книги не откриват вълшебния фантазен свят, не съдействат на мечтите на детето, на неговото взаимоотношение със света. Те му казват – няма нищо по-важно от теб и твоята коса. Но това е илюзия, а не фантазия и приказка.
Приказката за дядо Коледа остава в нас до дълбоки старини, а илюзията за нашата значимост превъзхождаща всички останали се изгубва най-късно във втори клас. Тогава детето започва да разбира, че за да си популярен, хубавата коса не стига.
Вторият тип персоналзирани книги за деца са тези - писани от опитни автори, често професионалисти психолози, социални работници, а не просто любители. Основен герой в тях е детето читател и персонализирано е само ИМЕТО.
Това е нещо, което родителите пропускат. Не косата,, очите и дрехите, а именно ИМЕТО говорят за ИДЕНТИЧНОСТ при човека. Името ни отличава. И добрата история, в която то участва.
Независимо, че всеки втори лабрадор се казва Лорд, то от Татяна до Татяна и от Димитър до Димитър има огромна разлика. Името, обаче говори на собственика си за преживяване, идентичност, принадлежност, мечта, отговорност. На тази тема ще се спрем в следващият ни материал.
И така – когато избираме персонализирана книга за детето ни въпроса не е дали искаме героят да прилича на детето ни или детето да прилича на героя.
Ние избираме развитие, начало на мечта, приключение и игра. Все лъчи идващи от светлината на изкуството и авторството.
Затова, когато ние създаваме лексикони за децата си със собствени снимки, със рисунки, които са дръпнати от интернет за нас, но без заплатени права; текст, който ние сме написали – НЕ БИВА ДА ПЛАЩАМЕ ЗА ТОВА. Когато родителят е автор, а фирмите предлагащи подобни персонализации не могат да докажат заплатени авторски права и ползват също Ваши материали за създаването им, тогава ние говорим за фалшификат.
Когато в ръцете на децата ни попадне авторска приказка, авторски илюстрации и създателите им са били почетени спрямо авторското право – говорим за празник на изкуството.
Тогава и детето ще знае ценността да бъде автор на своя живот, а фалшификаторите в него просто ще бъдат пометени.
Content Manager
Валентина Евтимова
„Прогресът има един недостатък: от време на време той се взривява“. Елиас Канети
ПодробнееРядко те са тъжни наистина. Стават такива, обаче винаги когато някой се опитва да ги накара да направят нещо по начин, който е различен от познатите на детето или чрез метод, който прави детето раздразнително.
ПодробнееДа ти е живо и здраво Името е пожелание на българският народ, когато се празнува Имен ден.
ПодробнееТака е написал Джани Родари, на който тази година през октомври честваме 95 години от рождението му.
ПодробнееТази сутрин в ръцете ми попадна книга, името, на която няма да кажа. Беше едновременно нова, но дъхът и идваше някъде от далеч и се опих като с вино. В нея пишеше за щастието.
ПодробнееКакъв подарък - играчка или книжка да купя /сътворя/ за моето дете? Това е въпросът за един милион долара, която всяка майка си задава по време на празниците.
Подробнее