Глухарски истории

Скоро ще почетем отново Международният ден на детската книга, 2 април, който се отбелязва като празник на детската книга от 1967 г. по инициативата и решението на Международния съвет за детската книга (International Board on Books for Young People, IBBY). Празникът съвпада с рождения ден на датския писател Ханс Кристиан Андерсен (1805-1875 г.)

Днес, някой реши да ни открие тайната как се прави детска книга...

 ***************************************************************

Представям си моите приятели художници като анимирани и рисувани създания. Аха ето сега единият от тях е белоснежна мишка скрита в кутия за писма. Живее там и твори. Това мишле е художник и няма никакво друго бяло петно в кутията за писма освен саматo тo. Всъщност кутията за писма е била първо кутия за обувки на старият писател Рапонин. Дошъл на остроовът от един друг остров без никакъв багаж освен молив зад ухото, тефтер в джоба и с кутия нови обувки. Честичко ги обувал и разхождал из улиците посипани първо с есенни листа, после със снежинки и накрая с пролетна кал. Упс! Вижте обувките на писателят на детски книжки, който обикаля света и записва и записва. Мислех си, че създава нова карта на града. Доколкото разбрах – създал е цяяял нов свят. И понеже нямал много място в стаичката си под наем на острова, складирал целият нов огромен свят в кутията за обувки. А те самите почти не слизали от краката му. Една нощ дори заспал с тях, защото бил изтощен от обикаляне по уличките на новият свят. А този свят пък описвал на листите от тефтера, които пък се намирали в кутията за обувки дошла от далечен остров и намираща се сега къде? В ъгъла на стаята на новият остров на писателят. И така- обувките се изтъркали, писателят пак заминал някъде да търси нови земи и светове, а кутията за обувки била забравена.

Там сега живеел наследникът на Рапонин. Беломиш Чукотски.

Господин Чукотски живеел много щастлив в кутията за писма. Там си бил донесъл въгленче за своите графики, консерва от домати за да рисува слънцето,, глухарчета, с които боцкал в сместа вместо със четки и всеки ден домъквал някакви хранителни остатъци изхвърляни от хората. Една част от тях употребявал за бои, а друга част изяждал. Най-много обичал кафявият цвят на шоколада!

Живял дълго Беломиш Чукотски, но никой не разбрал, колко талантлив бил той и един ден си казал:

• Защо да живея сам в кутията за писма? Ще тръгна да търся писателят и ще го открия. Може би във Франция ще пием какао и ще ядем кроасани, може би в Италия ще ни поникне брада от макарони, а ние ще пием вино! Той от италианско грозде, а аз – вино от домати!

  Решил и тръгнал художника Беломиш Чукотски да търси писателят Рапонин.

  Тръгнал и се невидял.

  Един ден, обаче една твърде глупава топка на едно твърде умно момче счупила прозореца на стаичката, която била на острова. Влязло там хлапето за да си я вземе. Стопанинът го пуснал защото нали трябвало да се разберат кой ще плати щетите. И там, където попаднала глупавата топка имало една твърде цветна кутия , полуотворена, която нямало как да не привлече вниманието на умното момче. Отворило я то и какво да види – кутията за писма. Пълна догоре с писма от писателят Рапонин до господин Беломиш Чукотски с точни указания и карти, с приказки за чудни нови светове, където го кани да се присъедини. Погледнало още веднъж момчето кутията, доматените рисунки, шоколадовите отпечатъци от миши крачета и в главата му се зародила блестяща идея. Занесло кутията за писма у дома си и поръчало на баща си , известен издател да му направи подарък за рожден ден със съдържанието на кутията. Още след дни получило за подарък детска книжка - пълна с приказките и виденията на писателя Рапонин и доматените рисунки на господин Беломиш Чукотски.

  Ние не знаем дали те двамата са се срещнали в действителност, въпреки че ни е известно, че са се търсили, но умното дете, глупавата топка, добрият стопанин със счупени стъкла и бащата издател успели да ги съберат на най-чудното място в света.

  Детската книга.

  Разбира се аз няма да ви кажа какво точно пишело там, но вие трябва само малко да се протегнете към рафта с вълшебства. Тя е там и ви чака. Детската книга. Вече знаете как е била създадена. А мен книжните елфи ще ме накажат, понеже това беше тайна и сигурно пак ще ме превърнат в глухарче, каквото си бях преди да попадна в кутията за писма.

Валентина Щайн