Количката е празна
Приказка за приказката

 

 

Имало едно време една Приказка.

Цялата облечена в бяло. Пухкаво снежно манто обвивало раменете й. Някак странно снежинките покривали ръцете и краката й и тя цялата сияела. Но приказката си нямала зимни обувки. Краката й били удобно обути в пантофи от есенни листа, които сияели на светлината на слънцето като истинско злато. Прекрасни златни есенни пантофи, които всяка приказка иска да има в гардероба си.

 

 Моден бил златният цвят, удобни и мекички били пантофките от есенни листенца, но краката на приказката премръзвали от студ. Като че ли цял рояк майски бръмбари се събуждали през декември и танцували по петичките на приказката.

 

Трябва да си купя зимни обувки – казала си приказка - обула набързо пантофките си и излязла от приказният си дворец.

 

Но къде продават обувки за приказки ? – почудила се белоснежната ни красавица. Опитала да си спомни, от къде има пантофките и се сетила, че тя собственоръчно ги била изработила в гората. Погледнала пискюла от по две шишарки на всяка от пантовките и си казала – може би мога сама отново да измайсторя и зимни обувки като потърся материали в гората.

 

И тръгнала Приказка по старият път към гората на хълма. Но пантофките се плъзгали по леда и Приказка се хързуууууулвала надолу от хълма много пъти.

Хързуууул и туп. Това бил удар във вратата на замъка. Хубава игра – помислила си Приказка и продължила да опитва да се покатери по хълма, където била гората. Отново и отново се чувало едно: „ Хързуууул и туп! Хързууууууууууууууууууууул. Туп.Туп.“

 

Край! Не мога повече – казала си Приказка.Това е най хубавата ми игра за зимната ваканция, но пантофките ми се намокриха и се разтвориха на леда есенните листенца, шишарките се търкулиха по пътя, а моите боси крачета са обсипани от майски бръмбари през декември.

 

И Приказка се разплакала. Тогава видяла, че там където се плъзгала до сега с нейните есенни пантофки се е образувала естествена снежна писта. Отвсякъде тичали деца със шейни и ски, да се пързалят. Спускали се от високото и хързууууууууууууууууууууууууууууууул....Туп!Туп!Туп!...Туп!Туп! Върху вратата на приказния дворец се били струпали цял хълм от детски глави със смешни островърхи шапки с пискюли, каскети и топли шалчета. Множество крачета надничали от купчината, а децата се смеели тъй смешно, че плачещата ни приказка спряла да плаче. Усмихнала се първо лекичко, после все по силно и по-силно и накрая се въргаляла с децата в снега и всички били обсипани в снежинки и смях. И тогава видяла, о чудо!

 

Приказка имала на краченцата си обувчици! Топли и мекички - бели като снега - със сребърни връзки и обсипани със снежинки.

 

Тогава нашата героиня разбрала, че приказките ги обува само детският смях.

 

Вълшебни зимни обувки имат всички приказки на света, защото ако нямаше деца приказките щяха да са вечно боси. Ако децата бяха тъжни, приказките също щяха да плачат.

 

От тогава до днес децата са тези, които обуват приказките със своя смях. Смейте се, мили деца и на вашите приказки винаги ще им е топло на краченцата.

 

Валентина Щайн

www.prikazka.de

 

« назад