Приказка за приказката

Приказка за приказката

17 декември 2015

 

 

Имало едно време една Приказка.

Цялата облечена в бяло. Пухкаво снежно манто обвивало раменете й. Някак странно снежинките покривали ръцете и краката й и тя цялата сияела. Но приказката си нямала зимни обувки. Краката й били удобно обути в пантофи от есенни листа, които сияели на светлината на слънцето като истинско злато. Прекрасни златни есенни пантофи, които всяка приказка иска да има в гардероба си.

 

 Моден бил златният цвят, удобни и мекички били пантофките от есенни листенца, но краката на приказката премръзвали от студ. Като че ли цял рояк майски бръмбари се събуждали през декември и танцували по петичките на приказката.

 

Трябва да си купя зимни обувки – казала си приказка - обула набързо пантофките си и излязла от приказният си дворец.

 

Но къде продават обувки за приказки ? – почудила се белоснежната ни красавица. Опитала да си спомни, от къде има пантофките и се сетила, че тя собственоръчно ги била изработила в гората. Погледнала пискюла от по две шишарки на всяка от пантовките и си казала – може би мога сама отново да измайсторя и зимни обувки като потърся материали в гората.

 

И тръгнала Приказка по старият път към гората на хълма. Но пантофките се плъзгали по леда и Приказка се хързуууууулвала надолу от хълма много пъти.

Хързуууул и туп. Това бил удар във вратата на замъка. Хубава игра – помислила си Приказка и продължила да опитва да се покатери по хълма, където била гората. Отново и отново се чувало едно: „ Хързуууул и туп! Хързууууууууууууууууууууул. Туп.Туп.“

 

Край! Не мога повече – казала си Приказка.Това е най хубавата ми игра за зимната ваканция, но пантофките ми се намокриха и се разтвориха на леда есенните листенца, шишарките се търкулиха по пътя, а моите боси крачета са обсипани от майски бръмбари през декември.

 

И Приказка се разплакала. Тогава видяла, че там където се плъзгала до сега с нейните есенни пантофки се е образувала естествена снежна писта. Отвсякъде тичали деца със шейни и ски, да се пързалят. Спускали се от високото и хързууууууууууууууууууууууууууууууул....Туп!Туп!Туп!...Туп!Туп! Върху вратата на приказния дворец се били струпали цял хълм от детски глави със смешни островърхи шапки с пискюли, каскети и топли шалчета. Множество крачета надничали от купчината, а децата се смеели тъй смешно, че плачещата ни приказка спряла да плаче. Усмихнала се първо лекичко, после все по силно и по-силно и накрая се въргаляла с децата в снега и всички били обсипани в снежинки и смях. И тогава видяла, о чудо!

 

Приказка имала на краченцата си обувчици! Топли и мекички - бели като снега - със сребърни връзки и обсипани със снежинки.

 

Тогава нашата героиня разбрала, че приказките ги обува само детският смях.

 

Вълшебни зимни обувки имат всички приказки на света, защото ако нямаше деца приказките щяха да са вечно боси. Ако децата бяха тъжни, приказките също щяха да плачат.

 

От тогава до днес децата са тези, които обуват приказките със своя смях. Смейте се, мили деца и на вашите приказки винаги ще им е топло на краченцата.

 

Валентина Щайн

www.prikazka.de

 

Суперсилата на родителството

прочети още

„Прогресът има един недостатък: от време на време той се взривява“. Елиас Канети

прочети още

/Кой създаде детската книга?/

прочети още

Рядко те са тъжни наистина. Стават такива, обаче винаги когато някой се опитва да ги накара да направят нещо по начин, който е различен от познатите на детето или чрез метод, който прави детето раздразнително.

прочети още

10 непознати истини

прочети още

Да ти е живо и здраво Името е пожелание на българският народ, когато се празнува Имен ден.

прочети още

Доброто изкуство създава фалшификатори – парадокс добре известен на всички ни. Всеки иска да копира оригинала.

прочети още
Промяната
2 ноември 2015

е плашеща за слабите

прочети още
Творците
1 ноември 2015

са част от приключението наречено персонализация

прочети още
Небето е за всички
30 октомври 2015

Така е написал Джани Родари, на който тази година през октомври честваме 95 години от рождението му.

прочети още
Тайното щастие
29 октомври 2015

Тази сутрин в ръцете ми попадна книга, името, на която няма да кажа. Беше едновременно нова, но дъхът и идваше някъде от далеч и се опих като с вино. В нея пишеше за щастието.

прочети още

Какъв подарък - играчка или книжка да купя /сътворя/ за моето дете? Това е въпросът за един милион долара, която всяка майка си задава по време на празниците.

прочети още