Многопластовите детски книги

Многопластовите детски книги

9 януари 2018

Приказките са ястия. Те се приготвят според вкуса на детето или, ако трябва да сме точни, тези ястия са си такива, каквито ги е сготвил авторът, но сервирането им зависи от родителя, а вкуса – от самите деца.

 

Но дали всички приказки са само за деца?

 

Приказките в Германия са адаптирани към местното образователно ниво. Рисунките в книжките за деца от 0 до 4 години са абсолютно минималистични - малко фигури, не много фон и цветове. Специалистите на местна почва подчертават, че това е необходимото за децата в тази възрастова категория.

 

Факт е, че културният фактор оказва огромно значение, но дали наистина говорим за едни и същи деца? Онези, същите, които сами намират иконата на Youtube и сами си пускат любимите филмчета като следят познатите им картинки a, да кажем, нямат и две годинки.

 

Да, това са същите деца. Всеки има различен опит. Моят, обаче, значително се различава от доводите на немските спецалисти. Децата в България, Русия и други славянски народи по-рядко имат подобни издателски ограничения и, о!, тази теория за минимализма за тях учудващо не важи.

 

Децата от две години на горе се учат да изразяват емоции – те отривисто казват „Не!“ на всичко, пробват родителите си дали ще им угодят на всяка прищявка и обичат да гледат красиви картинки. Анимационните филмчета за деца като „Маша и мечокът“, персонализираните книги на Валентина Щайн под марката на компанията за медия и забавление Feenstein (http://www.prikazka.de/), дигиталната игра „Кой светна луната?“ на ТАТ Криейтив са доказателство за това.

 

Децата, които израстват в емоциите си, обичат да гледат повече от няколко минути една илюстрация. Нещо повече, те често повтарят това действие и търсят познатата книжка и харесаните картинки. Децата обичат да изследват света на пластове, защото тяхната мисъл е 3D настроена – цвят, герой, преживяване. Всяко малко дете може да ви посочи любимия си герой, да упомене, и то вярно, цвета на дрешката му, косата, очите, да знае неговото име и да каже накратко какво прави този герой в момента. Например, „Червената Олет скача от небето. Тя е супер герой“. Децата мислят многопластово още от съвсем малки. Те дори чувстват така.

Радостта от красивата картинка е премесена с малко тъга от вида на болната гъсеница.

 

Да управляваш емоциите си не е лесно дори за възрастен. Всички ние плачем гледайки емоционално заредени филми. Ядосваме се, ако закъсняваме за работа, и често не можем да контролираме емоцията, която свързваме с преживяването, че закъсняваме.

Когато, обаче, работим върху емоционалните си нагласи, ние бихме могли да контролираме емоционалността си като я изразим, подтиснем или трансформираме в нова по-добра емоция за нас самите.

 

Когато едно дете разглежда богато илюстрирана книга, то може да селектира няколко емоции в себе си и да се научи да изразява тъга, радост, любопитство, привързаност.

 

Същото е и с текста.

 

Детската литература е пълна със специално адаптирани за деца приказки, които са просто забавни и обучителни. Някои книжки подпомагат ролята на родителя да научи детето си - например кога е позоволено и безопасно да се пресече на светофар.

 

Има и едни други книги.

 

Те са наситени с много повече информация, заредена с емоционални похвати. Двусмислени текстове и даже повече - предлагат различно прекарано време за четящия заедно с детето си родител. Те сякаш са писани повече за възрастните, отколкото за хлапетата. Точно тук идва интеракцията между писател, родител и дете. Обелвате първия пласт на лука и хоп - нов пласт. Обелвате и него, и трети, и пети..., докато не се разплачете.

Двусмислените текстове в художествената литература за деца обикновено са литература, която, ако не разплаква, то поне води до задълбочено обмисляне за понятия, време, възможности и опасности в живота. Всичко, което е свързано не просто с паметта, а с емоционалните нагласи.

Адаптираните детски книги са лесно смилаеми и са подходящи просто за забавление на детето. За родителите, чийто мозък е зает с друго, те понякога са скучни. За родителите посветени изцяло на детето си – те са също забавни и разпускащи.

Интерактивните приказки са тези, които имат иносказателен език и целят създаването на връзка между автор, родител и дете. Текст, върху който да се връщате отново. Също както това се случва и с илюстрациите за деца.

Разликата е, че когато се гледат картинки, децата съобщават какво виждат. Когато слушат или четат даден текст, личната фантазия на всеки родител или дете поражда различна вторична картина в съзнанието на приемащите тази информация.

А, за да бъде тя добре интерпретирана, е нужна обратна връзка - детето към родител, родител към книгата и отново към детето.

 

Затова иносказателните книги за деца са старата позната от хилядолетия интерактивна връзка в семейството.

 

Създавайки богата детска библиотека можем да подпомогнем не само развитието на децата ни, но и да подобрим взаимоотношенията помежду си като четем заедно, задаваме и отговаряме на въпроси, плачем или се смеем, тестваме прочетеното в жизнена ситуация като например – главният персонализиран герой от „Книга за приятели“ на Валентина Щайн, който под влияние на магия е започнал да мисли лошо за родителите си – „Те не ме обичат“.

Задайте въпрос на детето си - „Защо това дете мисли, че родителите му не го обичат ?“ -

и ще останете изненадани от възможни скрити мисли на собственото си дете. Защото не са му купили желаната игра, защото го карат да си ляга в 8, а големият му брат си ляга в 10.

 

Детето има собствени страхове и емоции, които не е изразило, защото се страхува да не изгуби вниманието на родителите си. Когато то интерпретира държанието на герой от книга, това може да ни помогне да видим какво в действителност може да минава през неговата собствена глава и да използваме момента да поговорим.

 

Ние те обичаме и искаме да порастнеш още по-голям от батко. А децата на 5 трябва да спят повече, защото докато спят растат и стават супергерои!“ – е един възможен отговор.

 

В тази книга главната героиня, приятелка на омагьосаното момче, пее песен за него. Това, всъщност, е нейният начин да се свърже и да поговори със страдащия. И тогaва злите мисли като вълци се разбягват, a магията е преустановена.

Многопластовите детски книги имат своето конкретно предназначение - да свържат родител и дете в обмяна на мисли и емоции, които да заздравят както общото им взаимоотношение, така и да закрепят вътрешния свят на детето, давайки му пълна сигурност, че героите не са сами и могат да се справят чрез своята суперсила на име - мама или татко.

„Прогресът има един недостатък: от време на време той се взривява“. Елиас Канети

прочети още

/Кой създаде детската книга?/

прочети още

Рядко те са тъжни наистина. Стават такива, обаче винаги когато някой се опитва да ги накара да направят нещо по начин, който е различен от познатите на детето или чрез метод, който прави детето раздразнително.

прочети още

Имало едно време една Приказка.

прочети още

10 непознати истини

прочети още

Да ти е живо и здраво Името е пожелание на българският народ, когато се празнува Имен ден.

прочети още

Доброто изкуство създава фалшификатори – парадокс добре известен на всички ни. Всеки иска да копира оригинала.

прочети още
Промяната
2 ноември 2015

е плашеща за слабите

прочети още
Творците
1 ноември 2015

са част от приключението наречено персонализация

прочети още
Небето е за всички
30 октомври 2015

Така е написал Джани Родари, на който тази година през октомври честваме 95 години от рождението му.

прочети още
Тайното щастие
29 октомври 2015

Тази сутрин в ръцете ми попадна книга, името, на която няма да кажа. Беше едновременно нова, но дъхът и идваше някъде от далеч и се опих като с вино. В нея пишеше за щастието.

прочети още

Какъв подарък - играчка или книжка да купя /сътворя/ за моето дете? Това е въпросът за един милион долара, която всяка майка си задава по време на празниците.

прочети още