Глухарски истории

Глухарски истории

7 март 2016

 

Скоро ще почетем отново Международният ден на детската книга, 2 април, който се отбелязва като празник на детската книга от 1967 г. по инициативата и решението на Международния съвет за детската книга (International Board on Books for Young People, IBBY). Празникът съвпада с рождения ден на датския писател Ханс Кристиан Андерсен (1805-1875 г.)

 

Днес, някой реши да ни открие тайната как се прави детска книга...

 

 ***************************************************************

 

Представям си моите приятели художници като анимирани и рисувани създания. Аха ето сега единият от тях е белоснежна мишка скрита в кутия за писма. Живее там и твори. Това мишле е художник и няма никакво друго бяло петно в кутията за писма освен саматo тo. Всъщност кутията за писма е била първо кутия за обувки на старият писател Рапонин. Дошъл на остроовът от един друг остров без никакъв багаж освен молив зад ухото, тефтер в джоба и с кутия нови обувки. Честичко ги обувал и разхождал из улиците посипани първо с есенни листа, после със снежинки и накрая с пролетна кал. Упс! Вижте обувките на писателят на детски книжки, който обикаля света и записва и записва. Мислех си, че създава нова карта на града. Доколкото разбрах – създал е цяяял нов свят. И понеже нямал много място в стаичката си под наем на острова, складирал целият нов огромен свят в кутията за обувки. А те самите почти не слизали от краката му. Една нощ дори заспал с тях, защото бил изтощен от обикаляне по уличките на новият свят. А този свят пък описвал на листите от тефтера, които пък се намирали в кутията за обувки дошла от далечен остров и намираща се сега къде? В ъгъла на стаята на новият остров на писателят. И така- обувките се изтъркали, писателят пак заминал някъде да търси нови земи и светове, а кутията за обувки била забравена.

Там сега живеел наследникът на Рапонин. Беломиш Чукотски.

 

Господин Чукотски живеел много щастлив в кутията за писма. Там си бил донесъл въгленче за своите графики, консерва от домати за да рисува слънцето,, глухарчета, с които боцкал в сместа вместо със четки и всеки ден домъквал някакви хранителни остатъци изхвърляни от хората. Една част от тях употребявал за бои, а друга част изяждал. Най-много обичал кафявият цвят на шоколада!

Живял дълго Беломиш Чукотски, но никой не разбрал, колко талантлив бил той и един ден си казал:

  • Защо да живея сам в кутията за писма? Ще тръгна да търся писателят и ще го открия. Може би във Франция ще пием какао и ще ядем кроасани, може би в Италия ще ни поникне брада от макарони, а ние ще пием вино! Той от италианско грозде, а аз – вино от домати!

    Решил и тръгнал художника Беломиш Чукотски да търси писателят Рапонин.

    Тръгнал и се невидял.

    Един ден, обаче една твърде глупава топка на едно твърде умно момче счупила прозореца на стаичката, която била на острова. Влязло там хлапето за да си я вземе. Стопанинът го пуснал защото нали трябвало да се разберат кой ще плати щетите. И там, където попаднала глупавата топка имало една твърде цветна кутия , полуотворена, която нямало как да не привлече вниманието на умното момче. Отворило я то и какво да види – кутията за писма. Пълна догоре с писма от писателят Рапонин до господин Беломиш Чукотски с точни указания и карти, с приказки за чудни нови светове, където го кани да се присъедини. Погледнало още веднъж момчето кутията, доматените рисунки, шоколадовите отпечатъци от миши крачета и в главата му се зародила блестяща идея. Занесло кутията за писма у дома си и поръчало на баща си , известен издател да му направи подарък за рожден ден със съдържанието на кутията. Още след дни получило за подарък детска книжка - пълна с приказките и виденията на писателя Рапонин и доматените рисунки на господин Беломиш Чукотски.

    Ние не знаем дали те двамата са се срещнали в действителност, въпреки че ни е известно, че са се търсили, но умното дете, глупавата топка, добрият стопанин със счупени стъкла и бащата издател успели да ги съберат на най-чудното място в света.

    Детската книга.

    Разбира се аз няма да ви кажа какво точно пишело там, но вие трябва само малко да се протегнете към рафта с вълшебства. Тя е там и ви чака. Детската книга. Вече знаете как е била създадена. А мен книжните елфи ще ме накажат, понеже това беше тайна и сигурно пак ще ме превърнат в глухарче, каквото си бях преди да попадна в кутията за писма.

 

Валентина Щайн

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Суперсилата на родителството

прочети още

„Прогресът има един недостатък: от време на време той се взривява“. Елиас Канети

прочети още

Рядко те са тъжни наистина. Стават такива, обаче винаги когато някой се опитва да ги накара да направят нещо по начин, който е различен от познатите на детето или чрез метод, който прави детето раздразнително.

прочети още

Имало едно време една Приказка.

прочети още

10 непознати истини

прочети още

Да ти е живо и здраво Името е пожелание на българският народ, когато се празнува Имен ден.

прочети още

Доброто изкуство създава фалшификатори – парадокс добре известен на всички ни. Всеки иска да копира оригинала.

прочети още
Промяната
2 ноември 2015

е плашеща за слабите

прочети още
Творците
1 ноември 2015

са част от приключението наречено персонализация

прочети още
Небето е за всички
30 октомври 2015

Така е написал Джани Родари, на който тази година през октомври честваме 95 години от рождението му.

прочети още
Тайното щастие
29 октомври 2015

Тази сутрин в ръцете ми попадна книга, името, на която няма да кажа. Беше едновременно нова, но дъхът и идваше някъде от далеч и се опих като с вино. В нея пишеше за щастието.

прочети още

Какъв подарък - играчка или книжка да купя /сътворя/ за моето дете? Това е въпросът за един милион долара, която всяка майка си задава по време на празниците.

прочети още