Тъжните деца и концентрацията

Тъжните деца и концентрацията

1 февруари 2016

Рядко те са тъжни наистина. Стават такива, обаче винаги когато някой се опитва да ги накара да направят нещо по начин, който е различен от познатите на детето или чрез метод, който прави детето раздразнително.

 

Защо?

 

Преди всичко нека да разгледаме какво е концентрацията. Концентрацията е вид медитация. Трябва да уточним, че за съжаление медитацията днес се дефинира лъжливо като освобождаване на съзнанието и вид безсъзнателност.

Точно обратното – медитацията е вид размишление, концентриране в конкретна мисъл или цел, която да бъде достигната. Именно това е и концентрацията – способността да се свърши нещо целенасочено без да се поддадем на външни шумове.

Външните шумове могат да бъдат – 1. предмети, хора или животни близо до мястото, където се намираме; 2. мисли; 3. необвързани с целта ни емоции.

 

За да се избегне влиянието на външните шумове упражненията за това трябва да започнат още от раждането, когато повечето майки шушнат около своето заспало бебе, молят гостите да си тръгват или се карат на по-големите деца за шума, който предизвикват.

Една майка, която иска отрано да се погрижи за концентрацията на детето си, трябва да го предпазва само от прекалени шумове – например бормашината на съседите.

Музиката, тихо, но постоянното звучене на радио, или детска глъч са полезни за мозъка на детето, което привиква към шума и то няма проблем да се концентрира и ...заспива.

Да, именно същата концентрация е необходима по-късно когато 5-6 годишният ученик се опитва да напише своите първи ченгелчета и буквички. Децата в класната стая, летящи пеперуди, пчели и други, потропването на учителските токчета са все външни шумове, които ще отминат незабележимо покрай детето ако то е тренирано за това от бебе.

 

Но какво се случва с емоциите?

 

Те избухват неочаквано като взрив в процеса на работа при дете, което е започнало с ентусиазъм. Обикновено тези емоции показват раздразнение.

 

На детето е дадена задача, която не е на принципа на плавното увеличение на тежестта. При спортистите това е увеличаване на тежестта с едно упражнение повече, всеки път. А защо тогава децата трябва да пишат от самото начало цели редове от букви? Започнете с буква „А“ и използвайте асоциативното мислене за да я опишете на какво прилича. Например на къща. След това избройте всички думи, които се сещате започващи с буквата А. Продължете с примери кои думи завършват с буквата А. И каква е нейната роля като буква. Например – буква А е гласна. Тя има роля, като всички други гласни имат - да свързват буквите в думата. Затова буква А е още като човешки ръчички. Ако буквите не се хванат за ръчичка не могат да играят хоро. Покажете на живо как се играе хоро като децата се хванат за ръце. Т.е изписването на първата буква трябва да бъде последвана от много игра и/или разказана приказка. И това е.

Следващият път буквата се изписва няколко пъти. След дълги паузи се повтаря отново, като тежестта на упражнението се увеличава с една буква или с цял ред от букви в зависимост от ИНТЕРЕСА на детето.

 

Ако на детето се даде от самото начало непосилна за неговите индивидуални, способности задача, то започва да изпитва раздразнение и да дава признаци на умора. Самите задачи трябва по възможност също да се персонализират.

 

В случая при децата трябва да мислим за умората не като за основен фактор, а за производно от емоцията.

 

Възрастните извършват и са способни на тежък физически и умствен труд като полагат усилия за това. При децата същият /като качество, не количество/ труд може да бъде извършен сравнително по-лесно и без никакви усилия. Те могат да изпишат цели страници с букви ако...искат. Затова ние си мислим, че след петото изписване на буквата детето се е изморило. В действителност то изпитва раздразнение, което е силна емоция за дете и именно тази емоция го изморява. Пример за това е с каква мъка си лягат вечер – света им е интересен и те имат енергията да живеят в него. Накарайте ги обаче да правят нещо, което не искат и те веднага ще се почувстват раздразнени и уморени. Раздразнените деца изглеждат тъжни.

 

Защо детето се раздразнява?

 

  • Защото е накарано да направи нещо, което не иска. Не иска, защото не е било вдъхновено за това.

    Бъдете лидери за децата си, които ги вдъхновяват да направят конкретни стъпки вместо да ги карат и убеждават, че това е много важно. Децата още не знаят какво е много важно, какво е университет и прочие.

  • Вдъхновеното дете може да свърши много работа, но тя също трябва да бъде определена като тежест.

    Нека детето се упражнява последователно увеличавайки обема и тежестта на материала. Имайте и преходни периоди за повторение и проверка на наученото.

  • Детето трябва да пие много вода докато учи.

    Ние приличаме на растенията - слънце, въздух и вода са перфектните съставки за едно добре учащо се и концентрирано дете. Всъщност като се замисля, най- доброто място за учене е може би планината или...плажа.

 

          Валентина Евтимова

          www.prikazka.de

 

 

Суперсилата на родителството

прочети още

„Прогресът има един недостатък: от време на време той се взривява“. Елиас Канети

прочети още

/Кой създаде детската книга?/

прочети още

Имало едно време една Приказка.

прочети още

10 непознати истини

прочети още

Да ти е живо и здраво Името е пожелание на българският народ, когато се празнува Имен ден.

прочети още

Доброто изкуство създава фалшификатори – парадокс добре известен на всички ни. Всеки иска да копира оригинала.

прочети още
Промяната
2 ноември 2015

е плашеща за слабите

прочети още
Творците
1 ноември 2015

са част от приключението наречено персонализация

прочети още
Небето е за всички
30 октомври 2015

Така е написал Джани Родари, на който тази година през октомври честваме 95 години от рождението му.

прочети още
Тайното щастие
29 октомври 2015

Тази сутрин в ръцете ми попадна книга, името, на която няма да кажа. Беше едновременно нова, но дъхът и идваше някъде от далеч и се опих като с вино. В нея пишеше за щастието.

прочети още

Какъв подарък - играчка или книжка да купя /сътворя/ за моето дете? Това е въпросът за един милион долара, която всяка майка си задава по време на празниците.

прочети още