Въпросът за 1 000 000 долара.

Посягайки към играчките, ние майките съвършенно добре знаем, че играта е това, което подаряваме. Играта развива мисленето, финната моторика и представата за света какъв може да бъде ако съм мама, космонавт или лекар. Да си играеш на Спайдърмен просто показва, че детето иска да играе ролята на герой. Но за този вид игра има нужда от подготовка. Играта винаги се предхожда от някакво знание или фантазия. В съвременният свят то е ограничено от образи, които се прокрадват от интернет, телевизия и реклами. Детето, обаче не се нуждае от образи, защото това само създава отражение. Образът не твори.

Творчеството произхожда от самопознанието и собственият спектър на фантазията, от думите, които творят дългосрочна цел. Образът е просто миг, а често е и мит. Думите са невидимите семена на вярата и разбирането, че нещата са възможни дори тогава когато поради тежки обстоятелства загубваме вярата, че...всичко е възможно. Това се случва при децата над 7 години, които са пълни с чужди образи, но не и с възможност да разширят фантазията за себе си, да продължат приказката докато растат. Думите показват различните начини да се разреши ЕДИН ПРОБЛЕМ. Това е нещо, което не се учи в училище. Учи се от книгите.

Някой казвал ли е на децата ни, че една задача по математика може да бъде разрешена по няколко, а не по един начин. Децата в България правят това не като децата в Япония https://www.youtube.com/watch?v=6m6s-ulE6LY, които пък не правят това, което правят други деца https://www.youtube.com/watch?v=PYrgjMubh-c.

Книгите водят до себепознаване и познаване на света. Особено детските книги, които освен реални истории разказват приказки посредством символи. Припомнете си Малкият принц, който стана приятел с лисицата и никога не остави своята роза. Днес децата избягват да създават приятелства с лисици, защото е по-лесно и защото са им казали, че това е невъзможно. Лисицата, символ на другият, различният от нас - може би страдащ от аутизъм или просто някой, който винаги хитрува и ни поставя в неподходящи ситуации. Може ли тя да ни бъде приятел? Може ли лисицата да промени своето отношение към нас? Оказва се, че може. Екзюпери го доказва. Търси лисицата, обичай я когато никой друг не го прави и тя ще бъде твой приятел завинаги. Такъв, какъвто ако му се обадите през нощта ще долети на помощ. Имаме ли ние като родители такива приятели? А децата ни? А искаме ли да имат? Или образът, който чуждото дете представя за себе си е достатъчно за нашето? Колко време продължават такива приятелства? 

А Малкият ни принц знае: "Ако искам да видя пеперуди трябва да изтърпя две-три гъсеници" .

Огромна част от родителите днес свеждат приятелствата на децата си до забавления. Спомнете си, обаче че най-трайните приятелства са започнали някъде в детството с някой не особено мил, някой, който не е никакъв Спайдърмен, някой за когото дори сме забранили детето ни да общува с него защото не играе роля. Този някой, обаче е бил опитомен от Малкият ни принц и след мноого години е подал ръка в трудна ситуация именно на нашето дете.

И така - играчка или книга е въпросът за кокошката и яйцето. Купувайки персонализирана книга с приказка ние даваме на децата ни бъдеще и желание и разбиране на Играта. Тогава то само може да ни каже от каква играчка се нуждае без това да е продиктувано от комерсиалните реклами продаващи образи. Яжте думи и бъдете здрави, скъпи родители и деца .